За времето и политиката

За времето и политиката винаги може да се говори, за тях може да говори всеки. Въпросът е дали разбира това за което говори или просто си мисли, че разбира.
Днес времето е особено, не само метеорологичното и астрономическото, а и БЪЛГАРСКОТО време е особено. И ако за метеорологичното можем да виним глобалното затопляне или божиите прищевки, за астрономическото въртящия момент на Земята, за Българското време отговорност носим всички ние.
Та днес българското време не е съвсем добро. България по пътя на европейскито си бъдеще има 48% първолаци за които майчиния език не е българския. ЛОШО, много лошо – би си помислил средностатистическия българин. И наистина нещата не са добри – нацията се топи, малцинствата се увеличават. Независимо от това държавата смело навлиза в своята 1330 годишнина.
И управлението не е добро – контрабандата и инфлацията, замръзналото вътрешно потребление и нищожното производство измъчват всички ни. А какво да се прави – политиците и експертитет ни били такива. Ами защо не си намерим по-добри. Вече е модерно да се вземат чужденци за всякаква работа. Можем да си наемем един министър-председател и 2000-3000 експерти по европроекти. И нещата може да потръгнат, или съвсем да се забатачат.
Проблема е като че ли в чакането. Всеки чака да се случат нещата, но „най-добрите“ чакащи са премиерът Б.Борисов и министърът по еврофондовете Т. Дончев. Тяхното чакане е най-фатално за държавата. Още няколко месеца мудност и изчакване и държавата може и да няма нужда от Бойко Борисов и Томислав Дончев.
Примерът на Тунис и Египет е показателен …….